Български
Surah Al-Qiyamah ( The Resurrection ) - Aya count 40
لَآ أُقْسِمُ بِيَوْمِ ٱلْقِيَٰمَةِ ﴿١﴾
Кълна се в Деня на възкресението.
وَلَآ أُقْسِمُ بِٱلنَّفْسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿٢﴾
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿٣﴾
Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
بَلَىٰ قَٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّىَ بَنَانَهُۥ ﴿٤﴾
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
بَلْ يُرِيدُ ٱلْإِنسَٰنُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿٥﴾
Ала човек упорства в греха си
يَسْـَٔلُ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلْقِيَٰمَةِ ﴿٦﴾
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
فَإِذَا بَرِقَ ٱلْبَصَرُ ﴿٧﴾
Тогава, когато погледът се заслепи
وَجُمِعَ ٱلشَّمْسُ وَٱلْقَمَرُ ﴿٩﴾
и слънцето, и луната се слеят,
يَقُولُ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ ٱلْمَفَرُّ ﴿١٠﴾
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمُسْتَقَرُّ ﴿١٢﴾
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
يُنَبَّؤُاْ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿١٣﴾
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
بَلِ ٱلْإِنسَٰنُ عَلَىٰ نَفْسِهِۦ بَصِيرَةٌۭ ﴿١٤﴾
Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ ﴿١٥﴾
لَا تُحَرِّكْ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِۦٓ ﴿١٦﴾
Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُۥ وَقُرْءَانَهُۥ ﴿١٧﴾
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
فَإِذَا قَرَأْنَٰهُ فَٱتَّبِعْ قُرْءَانَهُۥ ﴿١٨﴾
И когато го четем, следвай неговото четене!
ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُۥ ﴿١٩﴾
После неговото разясняване е Наша грижа.
كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ ٱلْعَاجِلَةَ ﴿٢٠﴾
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
وَتَذَرُونَ ٱلْءَاخِرَةَ ﴿٢١﴾
وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ نَّاضِرَةٌ ﴿٢٢﴾
Едни лица в този Ден ще възсияят,
إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌۭ ﴿٢٣﴾
към своя Господ ще гледат,
وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۭ بَاسِرَةٌۭ ﴿٢٤﴾
а други в този Ден ще бъдат мрачни,
تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌۭ ﴿٢٥﴾
ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِىَ ﴿٢٦﴾
А когато душата стигне гръкляна
وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍۢ ﴿٢٧﴾
и се рече: “Кой ще те избави?”,
وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلْفِرَاقُ ﴿٢٨﴾
и той се убеди, че [това] е раздялата,
وَٱلْتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ﴿٢٩﴾
и се преплете крак с крак -
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمَسَاقُ ﴿٣٠﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿٣١﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿٣٢﴾
Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ ﴿٣٣﴾
а отричаше и се отвръщаше.
أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ﴿٣٤﴾
После отиваше при своите хора с горделива походка.
ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰٓ ﴿٣٥﴾
أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَن يُتْرَكَ سُدًى ﴿٣٦﴾
И отново - горко ти, горко!
أَلَمْ يَكُ نُطْفَةًۭ مِّن مَّنِىٍّۢ يُمْنَىٰ ﴿٣٧﴾
Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
ثُمَّ كَانَ عَلَقَةًۭ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿٣٨﴾
После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
فَجَعَلَ مِنْهُ ٱلزَّوْجَيْنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰٓ ﴿٣٩﴾
И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحْۦِىَ ٱلْمَوْتَىٰ ﴿٤٠﴾
Нима Той не е способен да съживи мъртвите?